Стихосбирка 3,14

                Крум Филипов

                3,14

Ессе Хомо

                      ...

Човекът в мен
е влезнал като в бъчва.
Човекът в мен е Диоген
и Дио-Генната ми същност.
Човекът в мен е свръх-човек
със всичките му метастази.
Човекът в мене е Едип
и същевременно баща му.

Ала когато езерно заспи
и само
ореолчето на нощната му лампа
го затопля
чавекът в мене е
дълга от лист отронен /т.е. аз/
из календара на това дърво
Живота.

І.

        Господи, колко си хубава...
                        Хр. Фотев

Ако решиш да наминеш, Господи,

паркирай зад блока,
загаси ореола си,
прибери и чистачките - има ги всякакви.
/Впрочем - знаеш си хората./
Избърши си ръцете от глината.
Аз съм горе.
В същата стая -
с цветята и книгите.
Сам.
Или с Коцето.
От него не се безпокой.
Той не вярва.

Доведи си Духа.
Дори и Христос доведи.
Имам две бутилки домашна ракия.
От ябълки.
Ще седнем да хапнем.
Ще пийваме.
Накрая ще сложа кафе.

И когато кафето допиваме
ще ми се, ей така,
както сме тримата,
да те питам -
Как не те беше срам,
когато създаде Румяна.

Когато аз я създавам
така ме е срам.

Затръшнато небе

Тялото ти ме подвежда
в подземията на небето.
Да зачеркна ли - вежда по вежда -
малко тъга от лицето ти.

Ако искаш - недей ме прегръща.
Не казвай за мене на никого.
Беше пролет - кажи им.
        Беше пълно със щъркели.
Ей такива бяха звездите.

Тръгваш си вече. Премъдро и зряло
като ябълка тупна накрая сърцето ти.
Проскърца ръждясало сянката в залеза
и се затръшна зад тебе небето
и изобщо
се затръшна небето.

Актрисата

                Върху Радостина

Дори да те обичам,
някак си,
очите ти са триизмерни и красиви,
сълзите ти са триизмерни и красиви,
устните ти - триизмерни и красиви.
Гърдите ти са триизмерни и вълнуващи.
Вълноломи са гърдите ти.
Като любов
между слепец и малка пластика
са триизмерни стоновете ти...

А после...

Във антракта
като в пазва ще се сгуша
и ще сънувам,
че те любя
пред тройните огледала в гримьорната.

. . .

        Походката
        Похот ката
        Това вихрообразно      в ъгъла  
        От ъгъла на същата усмивка      
        Увлекателно е твоето лице
        По конуса на сетивата
   А/ по Мишо                   Б/ по мен
down                                      пеш
    down                               пещ
        down                      ще ми
            down             ещ ми
                down  призлее
        До дъното на същия водовъртеж
        Докато Оня горе..............по водата
        Господи, познавам ходилата ти
        Не си.

Варварин

С брадва, с устни и с цвете
пристигам - брадясал и лош.
Дух на пияна комета,
разгърдила цялата нощ...

И цялата нощ е красива -
с душа на вълчица,
с бедра до зори.

Цветарката на ъгъла /пл. "Славейков"/

Откъснах се от погледа и.
Вехна.

ІІ.

3,14

Хотел І

        ...само да ме отлетиш от тука...
                        "Милена" Хр. Стоянов

Когато проститутките се трудеха
набързо
между изтънелите си токчета,

Когато стриптизьорката събличаше,
до кръв
очите на мъжкарите,

Когато тези - най-богатите
посочиха с банкноти към небето ми
да видят водните му знаци

и времето
/бездомно, на места - значително/
ми причини висока облачност...

...Тогава
ти,
София,
се подписа
на долната ми устна.

В дясно.

Хотел ІІ

        На Константин Павлов

Първият е бил милиционер.
Вторият е истинско ченге /от филмите/.
Третият - от няма и къде -
е полицай.

Пиян до козирките им
е старецът.

Първият.
Подритва го.

Старецът поглежда към небето.

Вторият го рита във ребрата.

Огледалните му цайси отразяват
само болката.

Третият -
от няма и къде -
над стареца за нещо се навежда.
Старецът повдига мъдро вежда.

От скъсаната на върха обувка
палецът му засия
и блеснаха върху пагоните
звездичките.

Съзвездие в средата на деня.

Моля те,
добре си изясни Нещата,
ако ти си Всичко,
за което те помислих.

Ето какво се случи с очите
на синеокия Пламен

                Казах на бадема:
                - Говори ми за Бога
                Бадемът цъфна.
                        Никос Казандзакис

Пламене, спомни си за тази нощ,
в която съобщиха за смъртта на Сахаров.
Каква велика тишина.
Във нея толкова звезди настанаха.
Пропуснали сме ден -
чудесен за умиране.
След месец Сахаров възкръсна
/мъничко/
в едно стихотворение на Константин Павлов.
На Оня свят
празнуваха завръщането му.
Случайно с теб не бяхме пийнали.

Сега -

какво се случи със очите ти.
Надничат от очите ти
очички на търговец.

Бадем ще цъфне срещу тях.
Дъга ще им опиша.
Само ми върни,

върни ми синичкото.

Та...същият моряк

Морякът, старият
атракцията на активния сезон,
Пъстра кукла със раиран гъдел
между бледите бедра на скандинавките...

Та...същият моряк
веднъж,
през зимата,
премрежи поглед върху тъмните си китове.
Но не изтегли мрежата.
Така остана -
втренчен.
Червейче за мъртвите си риби.

Моя пролет

Изплуват клоните -
напъпили удавници.
Девет небеса ще пресушат
докато бликнат цветовете им -
на всичкото отгоре.

На всичкото отдолу -
бесни зеници са
двете първи лястовици.
Кратери -
без тях -
очите на Вселената.

Ако в очите и го кажа
ехото ми ще се просълзи.

Постмодерното
Обяснено за деца

Миглите на мама -
пърхат, пърхат и все не отлитат.

Вестникът на тате -
пърха, пърха и все не отлита.

Куките на баба -
пърхат, пърхат и все не отлитат.

Ръцете на дядо -
пърхат, пърхат...паркинсон.

Така стана

Светкавици доказаха на всички
мъртвото му тяло.
Експертизата го потвърди.
Тогава
влезна Той.
Но без лулата и без шапката.
Със всичко друго.
Наведе се полека.
С тебешир по пода
очерта трупа.
Изправи се внимателно
и във ушенцето на медиите каза:
- Лазаре, стани.

И Лазар...

Тримата братя и същата ябълка

                На Христо Стоянов

Пада мъртво пияна нощта.
Търкаля се като камък.
Ти ли си, моя моя долна земя -
Аз съм, твоята мама.

Петите и твърди наплюх.
Вързах пъпа за дим - да я няма.
Потрепера на Витоша злият търбух
и потъна във него - огромна и няма.

Оттогава я дебне змията - със страх и със гнус.
Някой диша в тила му. Обръща се - Вятърът.
Втръсна на кръста поетът - най-малкият брат на Исус.

Ице, ябълката!

ІІІ.

        Чужда е земьо притажна,
        кайно е майка мащеха,
        кайно е дете без люлка;
        наша е земьо разтажна,  
        кайно е майка рожделна.
                Родопска народна песен

Чува се

Навсякъде си, Господи.
От взиране очите ни
сферичната ти форма са приели.
Да кажеш -
метнали са се на мен.
Ще кажеш още -
кожата са ми одрали.
Ще кажем -
кожата одрахме, изсушихме я.

Сега да чуем как проплакват гайдите.

Сеч

Душата на бора потъва
и прави
годишните кръгове.

Родопска песен

Тук и птиците са ми роднини.
Гробището е семейна гробница.
В средата кръстът е на дядо.
                На кръста - името ми.
Пръстта е лека. Тежки облаците.

Дори животът тук ми е по път,
по който, струва ми се, че съм минал
и съм отлетял от малкия си пръст
върху гърба на някаква калинка.

Така е винаги. Реките - две.
Едната Черна, другата е Бяла.
Във двата свята - някъде -
водата
думите ни върху камък е издялала.

В начале - Словото. При нас - бащата.
До него майка ми, сестра ми, аз и мъртвите.
Не се прекъсваме щом седнем на софрата,
защото виното ни и така е кърваво.

Но свършва виното и цялата гора
                към корена изтича -
със мъглата, с боровете.
След нея вятърът е ехо - диша.
А ехото е опит за запомняне.

Сега отново тук и птиците...до края.
Чак когато
доземи се поклоня на планината
пръстта сама ще ми прави път.

. . .

Не трябваше да сядам върху пясъка.
Ще се объркам с друга песъчинка.