Петнадесети конкурс
октомври, 1998
Жури: Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Иван Цанев
Лауреати
Първа награда и Златното яйце - Диян Ангелов (стихосбирката "Подкожен живот")
Втора награда - Йорданка Белева
Трета награда - Елена Петрова
Първа награда
Диян Ангелов
Варна, 1973 г.
* * *
Ето ме отново сред вас, мои приятели.
Гласовете ви идват тъй отдалече
по тази бяла нишка в средата на небето,
издрано с нокти;
има една дупка,
през която слънцето спуща косата си.
Дали не е перука?
Ако се вгледате по-добре в линиите
на дланта ми,
ще откриете, че дълбоко са вписани там
на мечтите ви дните с доживотна присъда,
редом с тези на жената любима
очите прекрасни.
А кръвта ми кипи от възторг,
че ви има.
Втора награда
Йорданка Белева
Шумен, 1977 г.
МОТИВ
има ли
още
свършвам те
нощем
движи ме
мракът
слива ме
сякаш
пъстря те
с нежност
пълниш ме
с вечност
влизам в платното
в мен е веслото
как те рисувам
как ме преплуваш
Трета награда
Елена Петрова
Айтос, 1976 г.
ИЗГОНВАНЕТО
Нощта узрява като синя ябълка
и смуче лакомо от вените на бога
със бебешко примляскване
задъхва се
и наедрява наедрява
наедрява
Какво ще стане, ако те целуна?
В какви ли думи ще се заплетат
езиците ни?
Какви граматики ще се съвъкупляват
в устните ни кухини?
Ще ми повярваш ли,
че кучешкият зъб е запетайка,
която дава паузи между захапванията
и става все по-бърза, все по-бърза,
все по-край...
И се нахвърля върху нощта -
да я разръфаме
да изядем влудяващата ябълка
да дъвчем
да преглъщаме
да гълтаме
и да изтракат като сити хищници
посрещнали се
стръвните ни зъби
И вече няма да е нощ,
а ще е мрак.
Претъпкани с познание ще се изтегнем
да плюем семките и ципите нагоре,
да раждаме звезди,
да пълним кошера
на празното небе,
безбожното.
Да плюем семките-пчели
и да се хилим
на начина, по който избръмчават
с реактори от слюнка,
да попляскваме
като деца доволно по коремите си,
а вътре
- с аромат на ябълки -
да натежава
мъдростта
на Бог.
