Лауреати
- Посещения: 898
октомври, 2000
Жури: Ани Илков, Бойко Пенчев, Георги Господинов
Лауреати
Първа награда - Иван Симеонов (стихосбирката "Неприлична калиграфия", редактор Бойко Пенчев, печ. 2М, Стара Загора, 2001 г.)
Втора награда - Иван Христов
Трета награда - Ваня Керекова, Петя Иванова
Първа награда
ПОСЛЕПИС
Мисля, че съм стигнал до края
на стиховете си,
застанал съм на ръба на страха си,
утаен в някаква безкрайна скука,
не пиша, не рисувам, не мога,
уморено въртя стрелките на болката си,
измервам пулса на вярата си,
бих искал да споделя този край,
без това да ме прави светец;
картините ми боледуват,
обхванати от тъжна температура,
като безлични икони са полегнали
върху лицето ми,
чувам дъха им,
знам, че ми остават
само още няколко думи -
ще ги напиша на стената
с непознати йероглифи,
ще открия нов език
преди да съм забравил болката си,
един единствен стих ще преведа
през огледалото,
тогава, преди да превърна историята си
в желание,
ще си спомня за онова сърце,
което отмерваше стиховете -
бели стихове, прозрачни,
по-самотни отвсякога.
Втора награда
СБЪРКАНА ТРАГЕДИЯ
Топосът на срещата е ясен: кръчмата
Хроносът: все още неизвестен
Първа водка: формата е още неизбежна
Бих казал, че съм модернист,
НЕ, по-скоро, вече, пост
модернист с
някои пост
комунистически
зъдръжки
В пространството
от ъгъла на чашата
до ъгъла на мойте устни
се мержелее някаква жена
изтънчена,
по-тънка от ръба на чашата
по-тънка от бръснач
изрязва нежно силуета си
във моя мозък.
Втора водка: О, о, о, о, о, о, о, о, о, о,
същността ми не била
същност на овчица
по-скоро коч, НЕ, пръч,
не коч плюс пръч, вълче
Не вълк
овца плюс вълк
във форма на чакал
жената този път е в чашата
изпивам чашата НЕ Е,
това е само нейно
отражение
Седма водка: (И тук започва чалгата)
ХОР: Кочоооо, Кочооооо,
Кочоооо,
Кочоооо Чистименски,
защо уби жинатъ
ЕРИНИИ: жинатъ и дицатъ
ХОР: Защо уби жинатъ
ЕРИНИИ: жинатъ и дицатъ
Жената (предната)
съвсем я няма
Ах, май че се разплисках
Трета награда
ЧЕТИРИ ЧЕТИРИСТИШИЯ
* * *
Старчески ръце, покрити с миди.
За перде и влак ще пее друг.
Моето око не може да ме види,
моето ухо е само звук.
* * *
Аз съм един послеслов.
От онези, последните, знаете.
После слова, после - слов.
По словата им ще ги познаете.
* * *
Закърпете кръпките, кърпачи!
Трудно "р"-то изговарям.
ЗакЪпете кЪпките, кЪпачи!
Да се къпем и да разговаряме!
* * *
Учудена смокиня от небето гледа.
После намига с бял огнен дъх.
Луната я няма. Луната е бледа.
Аз съм дървото зад топлия мъх.
СЪДБА
Едва ли стъпката ми върху пясъка
от другите ще бъде по-различна.
Поръбена на рибите със блясъка
в кристалчета от сол ще се изпича.
Във бездната й ще прелива времето
и дните ще я пълнят с водорасли.
И бавно ще отнасят надробеното
от слънчевите пръсти в нея щастие.
Така полека ще се вдига дъното
и всяка вечер с пулса на звездите
ритмично ще се приближава в тъмното
петата ми надолу към вълните.
Да бъда друга в жълтото безсилие
на пясъка напразно ще очаквам.
Щом само океанът е примирие.
И всяка стъпка в него е еднаква.