• Посещения: 862

            Дана Белева

            ПЕНЬОАРИ И ЛАДИИ


поливане на багряна

спомняне на главни букви

който ми съученик изплува тогава с две тухли
на погребението зазидахме как ни скубеше плитките
класната оплешивяваше випускно вечната класна
едно междучасие “а” клас плачеха
за домашно
разбрахме къде бил гошо
вторият му баща го убивал за първи път
на третия ден беше понеделник
имахме рисуване на тема чавдарче
сабри рисуваше най от всички ни
следващия понеделник сабри се казваше сашо
никарагуа беше едновременно и трудна за изписмане
писахме писмо до рейгън всичките от бе клас
приличахме си най-вече откъм татковци
майките секретарничаха на секретарите на цк на
братчета се раждаха следпленумно следконгресно
ставаше ясно кой ти е братче кой врагче
едва проходили и здравствуй дорогая подруга
у нас все в порядке у меня шестерки
братя аргирови бяха очите ни изобщо
с уговорката близнаците не са това което са
вашите имаха ли си къде си имаха връзки
пионерските връзки вратовръзките на живота
литературните ни подробности между шести и седми клас
рапорт даден рапорт приет
председателствам спрямо вятъра
спрямо общата истина ама наистина ли
тя и сега си се рони боботи във тухлите
откогато сме зазидали в това кофти домашно:
нито класната пуква нито нас пък ни пука


преброяване на желанията

де да бях миряна башева
де да бях малина томова
миглена николчина мирела иванова да си бях
или те да ми бяха връстници
да бях окончателна
дозавършена
всевидяла да бях
да ми беше небето под погледа
или под другото да ми беше
да ми беше исус сънародник
да ме вярвахте интернешънъл
или пък даже пусть всегда
да ми бяха родени
да не беше баща им к. Петров
европата майка да беше
или америка мащеха
да ми бяха мъжете пораснали
да ми бяха за всичко
или пък нищото да ми нещо-ха
да ми бяха възкръснали внуците
небръснати да ми бяха
или друго с какво да ви плаша
да ми бяхте приятели нон стоп
менеизследователи да не бяхте
или други подобни гробари
да си имам каквото си нямам
по-хубаво от вашето да ми беше
или вие изобщо да нямахте
да ми се беше досега сбъднало
дето не знам какво искам
или пак да преброявам


балканско

ти бесил ли си родословните дървета на дядо си оттатък
ти имал ли си дядо само твой че името на твоето кое е
по анонимната ти черга окото на съседа зее зее
когато дърпаш чергата не чуваш ли-
детето на комшията се смее
то пръска слюнка също актуална
тогава ли по навик го избърсваме
хербарият недообесен дядо ни
и бързаме да го погледнем внучески
според удобното дърво

такива сме балкони са балконите:
един балкон е пълен с к’во ли не


да не ти свършат бабо годините поливаш ги сутрин до мръкнало
през девет сълзи че в десета десет са бабо очите ти
да не ти свършат бабо очите събуждаш ги още по тъмно
видят ли първи петли да ти е снесло утрото
да не ти свършат бабо петлите кукуригат ти нощем гробовете
от плесния че до пресния най-много този на дядо
да не ти свършат бабо гробовете си умираш по малко умираш си
днес за утре че вдругиден да не ти свърши бабо вдругиден


скачайки от леглото в поезията или обратно
на леглото в поезията поемането поетите
стихове с формата на мъже с формата на стихове
нимфографията на празното празници опразнители
а-на-лист като по кожа опъната между себе си
в краесловие търся патоси или началословия
леговището на лекото писане
лекотата за укротяване на писеца
че хартията свърши все така преди края
обърни я обърни я ти казвам т’ва е друга поанта


някъде в края на опашката на поезията
предпоследните автори пушат на първите
мислят какво е да си в поезията
в учебниците по литература

докато ме пререждат чета октомври
и не бързам да ми дойде реда


малоумното нетърпение
шестминутна съм след празнодушие
пренавивам си вените
бързам да ми се случиш
ставам светлозелена.
Пеперуди ми хрумват.


посягам да ме съхранят: безкоренно израстваш малката
няма ли за теб в лехата че видели ме в чужди градини
кривнало ти е стъблото на какво отгоре таквоз стъбло
навреме-то-какво посадихме какво поникна
съхраняват ме със за кого си напъпила така
че стига си розовяла като си още зелена
как отрано разтвори листа
съхраняват ме нищо не знаеш за буците
ще вземеш да вържеш от някого
цял живот да си му в саксията
бодлите да му накъдряш да му го чистиш троското
той да ти пие от сока ти да му пазиш семето
пчела и вятър друг път естественото опрашване
съхраняват ме от издишващи вдишващи от въздишащи ме
следи от чужда пръст кой пак е стъпвал под тебе
вечер затваряй се всичката чашелистчета венчелистчета
то е за твое добро съгласно сортови семена

как да кажа на мама че той всъщност е плевел
че той всъщност е плевел една реколта с баща ми
иди обяснявай че цъфтя в друга посока


когато бях млада и шапките им ставаха
червени щом ме видеха празни когато си тръгвам
когато бях вълчицата гладна по спомените от бабино време
когато ау колко са големи очите ти гърдите ти душите ни
когато ловецът пушката му когато дълбокото на кладенеца
когато приказката не свършвахме до тук
а си имахме бяхме си питките виното
котарако мой помниш ли чизмата ни
дето си пожелавахме разни неща
пожелавахме ги до сбъдване
сбъдвахме ги до съмване
после чизмата окъсяваше

тъй женените стават на сладкарница
висока според бъдем ли щастливи
широка only you обичам only you и
тясна всеки път когато сякаш
асортиментът носи сантимента
вкусът на неопитаните пасти
чуждите витрини са диоптри
и гледаш кремчето на розички
от шприца на роднини и приятели
и ти се струва колко малко струва
и ти горчи от всичката шербетност
главата ти подобно захарница
мухите в нея се сплотяват


тя иска да е някаква багряна
и даже по-далече да отиде
но всички ладии отдавна са заети
и тя се хвърля в плиткото на брака

понякога очите бърше
на пеньоара в багрите

багряните изчезват след вечеря
с домашните пантофи на поезията

миналата есен пишех само за родината

българия

да съм ти ъгълче на устните
да съм ти устните на майка ти
да съм ти майка на децата
да съм ти първото дете
да съм му детскопредстоящото
един ден да ме прокълне
да ме печели във канада
отдавна сгъната на две

измисляне на родина

патриотът който се напъва да измисли родината
това не му е първата родина
това е трети опит за такава
дебютното отечество е циганин
и химните не го усмихват с нищо
преди да калайдиса слънцето
или пък друг предубеден
дебютното отечество е чалга
и става ексродина в шест без десет
но той опитва да измисли друга
по-станиолена и по-родинна
където птиците гнездят във хората
и хората са перушинно мислещи
по егн-то на нощта
но и това не става за родина
тя трябва да е мястото за пушене
цигарите на родовата памет
и после фасовете да се хвърлят
неизгасени в чуждите родини
да се закашлят внуците след време
защото въздухът е общата родина
/но всяка алвеола има мнение/
и ако много бързо дишаш
ако изпушиш всичката родина
о кой ще се закашля след това
едва което е останало е тя

родино сънароднича и възхищавам те
и всеки път когато си отиваш
скимтят по гербове и химни овдовявам
понякога се връщам много бързо

песен за родината

                    запята е родината отдавна
                    но късни сме и затова ще мънкаме

не зная как да те запея по-особено
тъй както никой теб не те е пял
да можех да се пльосна в неизпятото
и там да химнвам тежестта на името ти
как искам да ми закънтиш в ушите
с международна тишина
ушите ми са вехти от стандартите
от постулатите на твойте възпевачи
и все пак вервам малко на ушите си
о аз ще ги избриша от калта
и мънкането свое ще накажа
макар страхувам се да те запея по-особено
понеже казват си изпята песен

гласилките ми стигат до небето
но не в това е песента


нетрайна е родината
компотите на баба ти избухват
капачките са вспръхнали нагоре
капачките са втора употреба
и въздухът във зимника трепери

а уж машинката добре затваря
а уж капачките са също като нови

сега какво ще зазимим в бурканите
сега какво ще зазимим за внуците

избухналите плодове ще ферментират
и дядото ще си свари ракия

домашна е ще казва не е купена
и с бабата ще чакат дълго внуците

но внуците отдавна са заминали
сега кого ще зазимим в родината


родината е кратка стая
офис за професионални патриоти
в чакалнята съм някак по-уверена
понеже рекламират други стаи
но малка съм и още не ми стиска
оттатък стаята да имам друга стая
и се забавям в лесното антре

тя ще ме спъне тъкмо на излизане
или ще си забравя някой крак

ето така се става патриот:
с единия крак да си вътре

българия

            "аз мога да отвикна в синовете си..."

                                        елин рахнев

и моят един син
вися на него
със страшна сила


родино идвай една по една
докато ме харесаш
все едно съм на автостоп
пък си ми адреса

поотделно да те обичам
сбългарена от чакане

                     

                    "ластичното родно ме притиска..."

                                            к. вардиев

родината е ластик за пристягане на кръвта:
и разнищвам баба си
от корема на баба й
и се сгъстявам
в тиран/т/и за внуците

о те ще бъдат с нови панталони
и с много старо джобно ножче

тук текстът свършва продължавам пръстите
подобно пластелини за поанта
те трябва да надхвърлят да надървят
оттатък формата поне така съм виждала
в ключалките на чужди работилници
там текстове на екс и текстоебци
те/к/стикули се лутат в семиотике
докато гледаш вече си написал
докато пишеш знаеш че си никой
а то извивките на показалеца крещят:
тук свършват пръсти текстът продължава