• Посещения: 1015

 

Двадесет и трети конкурс

ноември, 2006

Жури: Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Мая Дългъчева


Лауреати

Първа награда - Камелия Спасова
Втора награда - Емил Христов, Виктория Лекова, Петър Денчев
Трета награда - не се присъжда


Отличени

Мая Недялкова
Зорница Димитрова
Невена Борисова
Десислава Парашкевова
Момчил Цонев
Росица Дичева
Зорница Георгиева
Екатерина Карабашева
Марица Колчева
Христо Панчев

      


Първа награда



Камелия Спасова, 24 г.
София

Billboards


Те са навсякъде
в илюстрованото издание
на големите улици, по шосетата, до магистралите
стига само да вдигнеш поглед нагоре
ги срещаш
растерни божества
няма как да не им се отдадеш
дори и да си преговаряш че еротиката при тях е фабрикувана
няма как да не им набавяш истории
дотук и аз съм като децата които
не познават буквите
и си измислят случки по картинки
за да се ориентират в обстановката

Втора награда

Емил Христов, 23 г.
Русе

Dvi-ja

на Юнас Гардел

Енимъл планет съобщава, че такива същества са рядкост,
резултат от мутация, и видоизмененият труп събира куп учени
около масата за аутопсия, където ще се състои важен преход
в опознаването на змийския геном и влиянието на радиацията
върху половите клетки и деленето, зиготата и така нататък.

На пръв поглед главите са разположени съвсем симетрично
в двата края на дългото цилиндрично тяло, покрито с люспеста
лъскава кожа, която предстои да бъде прецизно разрязана
по дължината на гръбнака, за да разкрие подробности за змията,
озадачила света в началото на век, от който нищо не се очаква.

Раздвоени езици, редовен брой зъби, неотровни жлези и разтегливи
глътки, хранопроводи се срещат в общ стомах с двоен обем,
способен да побере едър бозайник от разреда на чифтокопитните,
няколко метра черва, грамадна клоака с белези на два пола
и още няколко феномена в чудатото тяло върху осветената маса.

От всичко най-много изненадва сърцето, двукамерно и необяснимо
едро, което след многократно претегляне на бялата медицинска везна
заковава точно два килограма и хвърля в смут факултета по зоология
на пхенянския университет за природни науки, а и цялата световна
общественост, дори религиозни водачи, философи и така нататък.

Змията с две глави умряла, придвижването й било затруднено,
тялото й било огромно и тлъсто, хранели я почти непрекъснато,
защото била най-голямата атракция за гостите на терариума в Пхенян,
сърцето на влечугото се пръснало, не издържало на холестерола
и обездвижването единственото сърце на двуглавия тигров питон.

Втора награда

Виктория Лекова, 20 г.
Ямбол

Festina Lente

над манастира се търкаля слънце като жълтък
овъгля пердетата в двора
и разрежда мрака с лимонени цветове
тук неусетно са минавали векове
слизал е бог по керемидите и
е плъзвал своите думи в улуците
жената ги е смитала към розите
и те се изчервявали от чутото
време, затрупало времето
хора, забравили себе си
молитви, загубили гласовете си

и на всичко бог отговаря с окапали листа


Втора награда

Петър Денчев, 20 г.
Варна

Чен кой е?


Докато:
ти се събличаш, аз се събирам
на едри капки в банята и после
плавно изтичам в канала,
това тъй добре ми напомня
за времето ни в Сайгон.

Заради,
мен се събираха капки сладострастие
по азиатските ти слаби бедра
и докато продължаваш
да се събличаш аз от скука
започвам да пречупвам стените
с блясък на опал увиснал на душа.

След това,
се събирам на едри капки
на гърдите ти, за да ме изпие
Той –

“О колко са красиви зърната ти”
Шепне…
“и тази мокрота ме влудява” – добавя

И
ме изпива без да ме познава,
без името ми да знае,
като роса по гърдите.

За нещастие,
не съм отровен, а би ми се искало
поне мъничко да нагарчах…

Сутрин
се разхождаш гола
отново както по времето ни в Сайгон.

Той
ти е направил закуска и кафе,
а на кухненската маса
седи
самотна бележка:

“Чен кой е?”

Отличени

Мая Недялкова, 17 г.
Стара Загора


Кашмирено

Една луна с изтрит от вглеждане образ
се препъва в подноси от облаци докато
пристигне в тронната зала.
Плюшено и прошепнато мракът ме целува по рамото.
В главата ми – познатата лудост,
в ръцете ми – кашмирена заблуда
за събирателно на пуловери,
а при лек полъх гривните ми изглеждат истински,
ама китките не са.

Зорница Димитрова, 22 г.
Монтана

Хромът и дървото

Светците се покланят с глави на лъвове
и скъсени ръце,
сега има и звук, и отчетливост.
Те говорят тихо и с добрина,
сгушени в главите си от дърво и полихром.
Тези малки животни
над страшния купол.
Нищо не е достатъчно,
дори кръвта, и косата, и зъбите.
Ако липсва земя,
то останалото ще свършат
едри, изгърбени птици.

Невена Борисова, 19 г.
Велико Търново

Чревоугодничеството на една
несподелена любов

Сутрин тя изяжда две филийки хляб -
твоите филийки,
умерено препечени,
за да издържи организма все пак,
който я крепи и поддържа.

Вървейки с теб по улицата,
тя изяжда ноктите на дясната ти ръка
и кожичките покрай тях,
докато гледаш влюбени двойки,
които вместо да ядат нокти,
се изяждат един друг.

В автобуса тя дъвче
ужасяващото подозрение,
че всяка песен подхожда
на емоционалното ти
размекнато като
стара меланхолична медуза
състояние.

Вкъщи ръфа страниците на книга,
в която има чужди истории,
успокояващи с далечност.
Пък и нали главната героиня,
с червена буйна коса,
умира, паднала от кон,
с неповторима грация.

Вечер - красиви гледки,
като маслини,
и изплюва костилките.
И после - гризе съжалението,
че не би стояла в дванадесет часа
през нощта
само заради красивите гледки.

Преди лягане -
безумно количество хартия,
смила,
и превръща в изписани,
с туптящи заврънтулки
листи.
Които ще бъдат баничката,
изядена от малкото циганче,
продало листите ти на вторични суровини.

Десислава Парашкевова, 20 г.
Варна

Ела и яж

Като ивици са плитките ти по кората на тиква:
там растат плодове, плодове никнат,
зреят:
червеноизбликнали,
лилавоизгрели,
твърди и сочни.
Виждам
главата ти проточена
назад
като яйце
рижаво.
И завива
се свят
на цариците в черепа мой,
рой
пчели и мравки
в косата ми,
хляб и жълтък
в устатата ми.
Мъка
за друг.
Юг.
Здрави
стави
на кобили в леглото ми.
В окото ми
черно вино е твоята кожа, кожа сочноразкъсана и нащърбена
кърваволунно,
гърбавогола и цяла
като тази на мечка бяла
с оскубано руно
по ребрата
и разпръснато в пещерата,
в която
ръмжат
черни лъвове с люти червени муцуни
и целуват се
в лятото
на любов авокадова.
Млада.
Авокадова
сперма
гъмжи.
Кълнове
отрупват
дупката
където, младо,
зрее авокадото
под дермата
на лятото.
Тиквен ивичест цвят
в хралупи
топли,
пълни
с екскременти.
На топки
калта,
метла
от трева
и леки
инструменти
духови
в кухи
меки
сълзящи
органи.
Пълзящ
пиянски
торс.
И кърваво
магаре
в обагрено
разхлабено
пиано.
И зебров клан.
Маймунски клан.
И баба
захласната,
безумна
с гърди налети с тиквен пай и бира.
Аз там пораснах
в мини, в ковачници
за лири,
в драски
и дири,
в редици
от царици,
в умове.
И дълги
рогове
на гълтащи
козли
над вас,
тиквени лодки
в тиквени вълни
ласкави
с кореми на козли.
Кротко
над безмилостно
дълги рога
ти се вричам.
И даже
нямам сила
да ти кажа,
че не те обичам.
Аз само съм хралупа с авокадо,
топка кал,
ням бял
орган в капка,
хапка
стръвно
грабната,
пиянски
труп.
И кърваво
магаре
във
пиано.
И зебров клан.
Маймунски клан.
Лъв
черен с муцуна люта и червена.
Вени.
Венци.
Гърди.
Ребра.
Бог.
Близо.
Уста
ближеща.
Нокти
дращещи.
Ела
и яж.

Момчил Цонев, 23 г.
Габрово

Проект за поезия

има два изконно мъжки акта -
да ебем и да се ебаваме -
модернизъм и постмодернизъм
модерната поезия не е поезия -
проект за поезия

постмодернизмът отплува към
Острова на блажено субсидираните от канона
(там е ебати highlife купона)
конвенциите са за плебса от интелектуалци -
крайно време е да има после и за тия кофти страдалци:
модернизъм - постмодернизъм - малките идеологии
колко странно е, че още се нуждаем от утопия? -
малки мравки излизат от ръката на малкия абсолютизъм

ако след Аушвиц големите утопии са невъзможни
идва времето за утопия на кибритените кутийки
ако след нещо си никой не вярва на големите истини
идва времето за неистината

Дерида умря -
докога ще деконструираме истините, щото било по-весело?
докога ще се гоним от стая в стая, от истина в неистина -
сами си отлагаме половия акт от десетилетия
абсолютната истина днес е неистината
стига с тоя шибан дуализъм между двете
вземете! неистината за идеология -
нищо че няколко исторически мъже не я обичаха

деца, прибирайте се вече от игра
възрастните почват нов проект
и е много важно! да участвате
поне в писането на модерна поезия по некролозите:
си умря и не смени крушката в кухнята
си почиваш в мир и си ти е тъмно

Росица Дичева, 23 г.
София

***

Пъргави погледи се надлазват
по коленете ми
та гъдела чак до гърдите ми опалва.
Тук преглъщам за да погася ,
но пламъка тича.....
бузите ми вече приличат
на щипкани от баба ми,
а окото ми
само се леко покланя
на новите си приятели!

Зорница Георгиева, 18 г.
София

Време

С дъх на сушени кайсии
отива си лятото.
Уморени саксии
напускат терасата

заради времето. То е мрачно, язвително,
като резен лимон кръгло и кисело,
безразлично и изразително.
То е орисано -

да превръща старата рана в нов белег,
мекия хляб в комат,
грозното пате в красив лебед,
а кайсиите - в ошав.

Екатерина Карабашева, 17 г.
София

Вратите със снимки…


Това е едно много изгубено село.
То няма по какво друго да се ориентира,
то няма други ориентири
освен изгрева
и залеза.

Когато слънцето изгрее,
те вече са станали,
вече са се облекли,
вече са се оправили
и излизат навън.
Понякога отиват до пощата.
Но поща няма.
Понякога отиват до пивницата.
Но тя не работи.
Понякога отиват до църквата.
Но тя е заключена.

Тогава чакат залеза.

Когато дойде залезът,
те стават от пейките,
тръгват по разбитите улици,
подпират се на бастуните си
и се прибират вкъщи.
Понякога кучетата ги лаят,
понякога трудно намират ключовете в джобовете си,
но винаги отварят с тъга вратите със снимки на покойните им жени.

Марица Колчева, 20 г.
София

Патафил и Филопат

Майка ми иска своята домашна дъщеря
аз искам ключ за навън
и така
страховете и привързаностите ми
разчленяват града
на опасни квадрати -
дома
улиците към които съм привързана
за китките
чуждите домове
днес например
този на Луиза
2-ия етаж
ул. Черковна
патоанатом
филолог
или пък фитопатолог
стои си вкъщи
чака гостите
гадае
по годишните кръгове на грамофонните плочи
колко дълго ще продължи деня
безимен
и нерожден
колко още ще ни наводнява
цветя и подаръци
ритнати в ъгъла
хора
които дъждът е довлякъл
цветнокожи жени
акварелни мъже
деца
обесени на водораслите
и така
до края на страха си
и до началото на моя:

мама спяща на дивана
с белези от наводнение

Христо Панчев, 23 г.
София

***

Какви са тези гарове?...?
ГАРОВЕ, гарове, гарове, гарове, гарове, Гарове, ГАРОВЕ....?
Какви са тези гарове?...?
гарове....Гарове, гарове
гарове (високо) гарове (ниско) гарове (шепот) гарове (многоглас)
Какви са тези гарове?...?
Запуснати и пропуснати. Прокиснали гарове, увиснали.
Гарове зад много мръсно стъкло.
Заскрежени гарове, запотени.
Гарове заложени и изпити.
Какви са тези гарове, гарове, гарове
Затрупани под мърляв сняг, снежни, нежни гарове.
Студени, непознати гарове, пияни гарове и гарове с махмурлук
Наповръщани гарове,
гарове, забърсани с мокър лелински парцал.
Какви са все пак и тези гарове?...?
ГАРОВЕ, гарове, Гарове
Напикани, с плочник, без плочник, насрани, задни гарове, предни,
зъбати и рошави, стреснати, потресени, унесени, задрямали.
Какви са тези гарове.
Не знаят и влаците, не знаят.