Стихосбирка Парцел № 17

            Камелия Спасова

            Парцел N 17

            на м. к.

Парцел N 17 наричахме място от старите гробища. Като деца там си играехме на скривалище. Това е игра, в която всичко намерено през деня — стъклени топчета, картинки Турбо или Костенурките нинджа, лепенки от вафли Кукуруко, стари монети, флакони от дезодоранти и някои по-особени пръчки, камъни, железа и други необичайни съкровища — завличахме и заравяхме в парцела, така че да не го отрие някой и да ни развали скривалището. Наскоро се озовах отново на това място: всичко вече беше ограбено освен някакво олющено парче огледало от кола за обратно виждане.

заглавие

най-скъпо изчуканите
букви
са по надгробните камъни
вървят по лев
лев и петдесет отделната
цената варира
според агенцията
или на каквито попаднеш
дълбаят ти името
не задълбават повече
то е достатъчно
за да те опознае Оная
свидетелство че те е имало
защото накрая то ти остава
затова и поетите
са некрофили

под чертата

още при
посвещението
ритуал и кръщелно свидетелство
ми се прииска

аз да съм я написала книгата
съдържанието също ме впечатли
с яснотата на изказа
самата постановка
подредбата и някои находчиви фрази

дълго търсих името си
по корицата
но вместо него с едър шрифт е издълбано

авторите ги закопахме под линия
сбирка на оскърбените
17:00 часа на 7 страница

зачеркнато

накъсани и неприбрани
по пода дрехите и книгите
листове от дневници
до нощници
все нещо липсва
както и да ги подреждаш
наместваш редактираш
изначално те са си лишени
и колкото да ги оправяш
недооправени ще си останат
освен това са и капризни
непоследователни
непредпазливи
въртят се тук-та-там
прескачат редовете
параноично нервничат
от задуха се давят
и теб ще те забъркат
за едното нищо

такива стихове ли пиша

разпъване

тогава за първи път без време
а целият простор си беше мой
не няма да изгубя равновесие
а щипка по щипка
ще окача себе си
на въжето

наместо пране

когато изсъхнат очите ми
когато се зазидат всички отвори
настъпи сушата
тогава, тогава, тогава

тялото ми е подходящо
достатъчно чисто
за подреждане
в шкафа при другите
вещи

ход

като си обелих
двата крака
успях да се спъна на равното
като изтрих папката
с едно докосване
и от една дума
и от едно мълчание
никога няма да бъде същото

а винаги ще се намери някой
да попита за смисъла
какво става с изпитите
намери ли си работа
с мъжете какво става
аз се усмихвам глупаво
защото знам че нищо не става

нищо не става – казвам
после плюя на петите си
и нагазвам в локвата
с двата крака

обява

издирват се текстове
с предимство са поетесите
с големи дарования
и послание от интимен
характер
или докато едната ръка
държи писалката
другата да не знае
как го прави

на гьоте

------------------------
------- имаше стил
свой профил и своя професия
за да свърши добре
готов беше на всичко
гьоте беше поет
разпродаваше си душата
както книгите по сергиите
все ще намериш нещо за без пари
в почивките се разхождаше
с демоните из ада си
и вече знаеше с подробност кръговете
намотките бобините болтчетата платките
образите и фигурите на придвижване
не се даваше/ не се давеше
гьоте беше поет

------------------------
но поезията се
размотава раздробява
разсича разтича
и се дави сред
множеството маниери
модернизми манифести манифак-
тури манипулации мистификации
без центро-брежни сили
се дави
да си го кажа правата:

моето е просто
подражание

знаци

докато сменяме
латиница с кирилица
променяме идентичности
настройваме се според програмата
прогнозата за времето журито
и други неизбежни обстоятелства
на маймуница минахме
за да се разберем
регресирахме рестартирахме
сега чакаме банана
за да продължим
да вегетираме
да се означаваме
както си знаем
и да ги вършим
нашите маймунджулъци

кръщение

кълна ти се
в името
умберто и оскар дивия
уилям разтърсващотокопие
и всичките светии
призовавам
в чинията на твоето угощение
да те заситят с думи
с имена да те претеглят
аз нямам нищо да ти дам
без тежест е мълчанието ми

в езика

с костилка в езика
децата се смеят
и бързо преглъщат
каквото им дойде насреща
всичко е толкова просто
когато са меки ставите
те не изчакват не задържат
нито хапят нито дъвчат
само понякога ти се плезят
и ако си внимателен достатъчно
можеш да хванеш
как бавно набъбва
костилката

чат <chat>

методий от моравия (епископ православний):
азбуките вавилонски се разплитат, кириле,
рим те глътна, тебе и прахта ти
изцеждат се знаци – Bul, BP, US...
ja, ja, bratko, stra6ni prevratnosti

граница

всяка дума е въже
кроежи и писма мотаят
на бесеница ли играем

умърлушено настръхнали недоспали
рибари и хакери
далече от своите мрежи провисват

в черната кутия
между капака и дъното - паяк
и всяка моя мисъл го задвижва

перлокуция

актът се състоя завчера
беше кратък но съдържателен
бури и бурени нямаше
вените се сплитаха шарено
за да сътворят двореца от изначалната
жизненост и безкрайното удоволствие
“истина, истина вие сте безспорен авторитет
правата ви са огромни
но не можете да ми дърпате рогата
да ме чукате по черупката недоизказано”
безумно кратък акт на освобождение
после си пак охлюв, мъкнещ самотата
като къща в която да укриваш дните си

поривистата

тя е толкова надебеляла
матово зелени са й панталоните
притаили тия ми огромни бутове
докато бързаше да стигне за лекция
токчетата й очукваха паркета
закъсняла е за “полския романтизъм”
а за брачната си нощ забравила
все по-девствена остава
с времето добива устойчивост
заземява се, расте й дупето
трябва да си обясни защо се случва
все така и никога по-иначе

по обед

изяж си самотата като риба
веднъж очистиш ли гръбнака
не човъркай повече
и дъвчеш, дъвчеш седем хляба
да ти стане сладко

бяло поле / ex nihili /

както е приседнала на асфалта
на вестник от миналата година
преплела краката
за да се веят свободно
похлупила бялата шапка
периферията й е спряла слънцето
не можеш да я откриеш
виждаш само кантар
и чашка, за да пуснеш
стотинки

глава I

заради тебе себе си посях
стеблото поникна поривисто
чашките се пълнеха с вода
и всички тичинки крещяха
настръхнали по твоето име
заради теб се озаглавих
празни мастилото си в мойто тяло

II

да те напиша
знаеш не е лесно
защото се разказваш
постоянно с допълнение
историите са в романите
любовни срещи
прочие противоречия
не мога и това си е
да те наричам
знаеш не е лесно
обичам те
е средно сполучлива фраза

III

съдържанието на аз ми
е писмо за тебе везано
петлиците са очни ябълки
няма симетрия в извивките
ставам петно, когато валиш
изпадат буквите в блатото
камък бъди, чертай кръгове
умий си ябълките, двете
времето не те притежава
татко кронос не те е изял
дрънчи, музо, по асфалта
ти цяла течеш, тенекия си

на пост

между изгрева от гълъби
врани или други прелетни
които минават през прозореца
винаги групирани по десет
и на равни интервали от време
между тях и кълбото завивки
в което е издълбано тялото ти
топло и подуто от сънища
броя облаците птиците
ритъма на пулса ти
и много внимавам
за хармонията
да не се събудиш
да не ти изкълват сънищата
да не падне небето
че ни дебнат опасните
дойдат ли всичко ще свърши
звуци и шумове ще се свържат
ще текнат думи и сме
загубени

Друга книга

Тя минава от ръце в ръце
и от мъже в мъже
които не знаят какво да я правят
защото са заети с други
по- важни митологии.

Добре че свих книгата от мъжа
който внезапно за всички
и най- вече за мен неочаквано
замина за далечния изток
да става астронавт, зъл гений
или инженер, хакер, комарджия
с една дума добър любовник
но няма там по тяхното крайбрежие
медузи горгони, сирени, няма мойри
а все на самурайки попадаш
така че няма с кого приказка да обелиш.

Книгата обаче изчезна и от мен
естествено с участието на друг мъж
но това е друга
сюжетна алея
с други по- зрели герои.

Тя им минава не през ръцете
а книгите помнят по кориците
историите на своите притежатели
и натежават с времето.

Преображения по Кафка

няма да обменям повече вещи и вещества
със случайни лица за да няма други загуби
в състоянието на редовните граждани

да мисли за смъртта като промяна
е твърде неловко за К. при положение
че има и други по належащи задачи за решаване

хитиновата кора не предпазва от съмнения
нито от майката, бащата и техните страхове
всичко човешко останало в мене

основанията идват много след метаморфозите
с латински названия, карфички и класификаторска дарба
така те препарират за поколенията

дайте му Библиотека, извадете го от бърлогата
и си запишете, че воденето на дневници, води до неведоми
промени и тежки умствени заболявания

Кратък апокалипсис в библиотеката

където книгите се срещат в редица
и шкафчетата са побрали всички списъци
е най-приятно между два и четири
светлината пада
отвесно
така че нечие лице
е вече снимка
той който я види
познава покоя

там вратата винаги проскърцва
привлича всички погледи на смъртните
събрани в себе си между редиците
и нечия сянка
полека
изтича навън
това е краят
си мисля тържествено
и все пак се държа

потича вятър потича буря
разкъсват се и литват световете
и смъртните и книгите се борят
с лудост заредени
в това движение
аз се владея
държа един последен лист
и само него виждам
чета и се задълбочавам

но няма как задълго
да го правя
промяната не е незабележима
знам че паниката почва
да ме дави
и не разбирам вече и не мога
но сянката се вмъква
сяда срещу мене
и всички идват по местата си

Питане на сляпо

Отдавна са ми ясни мислите
моите мисли на тебе
твоите мисли за мен
не са камъни, които потъват
не са камъни на плиткото
не са пробни камъни
и все пак си тежат на мястото
три пъти дневно любовни послания
преди ядене, преди лягане
това ми е дажбата

пиши ги ситно да ти стигне кожата
папируса, хартията
но не ми ги пращай
нито гълъбите, нито пощите
жиците, клетъчните телефони
са надеждни предаватели
и няма да достигне нищо
нито мисли, нито думи
ще ходят по водата
ще се набиват на очи
дори и за слепците ще е ясна работата
само аз докрая се съмнявам
настръхнала, въпроси след въпроси
като кукички ще мятам
и ще чакам да се хванеш.

Винаги същото

По тези места е винаги същото, като в разказите на Кафка
постоянно звучи гласът на разпоредителя,
заканва се и призовава към единомислие –
но той не е оттук, затова и думата
му се цепи
така че наоколо не глас,
а цепеници, трески, стърготини някакви,
ако ме достигнат ще ме разкъсат на парчета.
По тези разкази е винаги същото
както в мазето колелото е с откраднати педали,
старите вестници
с актуални заглавия,
а в някои от кашоните играчки.
Тук е винаги същото
озадачаващо същото, помрачаващо
и твърде без значение е къде се бръснеш,
кого бръснеш, бръсне ли те изобщо –
подробностите остават неясни в тъмното,
а гласът хвърчи и раздробява всекиго
и се мяташ, и се мятам – усвояваме трикове,
прихванати у малките езици
излишно е да спорим
кой от нас с Кафка
е първият.

Ленивите периоди

разбирам всичките лениви обитатели
и колко е опасно движението
понякога
помръдване с перки
завъртане на орбити
издаване на звуци, на мехурчета
и целият процес
по дишане-издишване
запалване-угасване
и въпреки че има много изходи
врати
надежди всякакви
за преминаване
дори чрез най-невзрачната
жестикулация:
не мога

нито движа, нито дишам
парализата ми ще ме напусне
едва когато свиеш
ъгъла
и вече ще е без значение
как майсторски
преплувам през шосетата
за ужас на шофьорите

ленивите периоди
не си приказват с времето
те идват да ги свиеш
и изпушиш сам
без да подаваш на друг

Billboards

Те са навсякъде
в илюстрованото издание
на големите улици, по шосетата,
до магистралите
стига само да вдигнеш поглед нагоре
ги срещаш
растерни божества
няма как да не им се отдадеш
дори и да си преговаряш че еротиката
при тях е фабрикувана
няма как да не им набавяш истории
ето тук и аз съм като децата които
не познават буквите
и си измислят случки по картинки
за да се ориентират в обстановката

Проста аритметика

разкритите тела
обелили фасадите
втечняват
незнайни атмосфери
галактики и орбитални станции
поради взаимното налягане
втечняват своите опори

така че две тела: моето плюс твоето
не са тела на живи хора
не са на марсианци, на влечуги, на бозайници
по тях не лепне плът и кости
не се подлага кожата на триене
затова и не стареят при движение

така че две тела с междинно плюс
не са тела с имена
и масата им винаги е нула
което частично обяснява защо е важно
да проникне в тях науката
но с нас не й върви
напряга всички сили
енергии и потенциали
и още цяла вечност ще сондира
ще търси път да ни прехвърли
от другата страна на уравнението
да може да ни съкрати

и тя да се успокои и във всичко
да притихне
точно да сме изчислени

сметката обаче не излиза
и телата ни изтичат
на посоки

Поръчка

искам оня келнер когато
седна
на плетения стол
масата е с изглед навътре в морето
да не интимничи с мен

той е опитен и прецизен
веднага разбира с кого си има работа
не записва
помни всичко наизуст
чете по лицето ми
какво обичам
разказва внимателно
подробностите около специалитетите

    и без да пита излишно
    ме оставя така
    да чакам още една вечност
    докато си намисля
    поръчката
    стола, празната маса
    морето се пълни с бръчки

И други подобни желания

не ни остава нищо друго
освен да си признаем непосредствено
пред себе си и пред останалите
че сме безсмъртни
и винаги сме си го знаели
после да накацаме по покривите
с антените
по терасите
да хвърлим струпаните
разочарования
и дупчените билетчета
от джобовете
и да хвърчим
веднъж завинаги

Парцел № 17

моето запазено място
е ноев ковчег
направен в случай
на внезапни бури, урагани
какви да е природни бедствия
в него пазя празен лист
остри моливи и книги
оставени да бъдат четени
в друг един живот
имам всичко необходимо
да те продължа в битие
и с отсъствието ти
да съм заедно
заравям буквите на дъното си
и чакам да покълнат
чакам да премине страшното
само не забравяй, си повтарям,
не забравяй, да се откопаеш

Последна спирка

Балтонът сив и внимателен
се намества до бежавия шлифер
Така седят и си мълчат
какво ли има да си кажат вече
разбират се добре и по въздишките

Тя здраво стиска чантата
изкуствените зъби и краката си
да не треперят
Той държи на нея на бастуна си
на чистото и гладено бельо
държи с другата ръка ръката й
когато идва спирката

Нямо кино

тя не скучае никога, казвам ти,
в къщата с осем врати е проветриво
тихо и слънчево
мирише на липа и неми филми
и когато всичко е свършено
и няма какво да се прави повече
тя си поляга и започва да мисли
мислите й са прозрачни и сънищата
и думите й
вратите са екрани
върху които осем филма едновременно
текат и тя във всеки има роля

отдавна се каня да се отбия
да видя
какви ги е намислила