Поетически пленер
- Посещения: 915
ПОЕТИЧЕСКИ ПЛЕНЕР СТАРА ЗАГОРА 2009
В рамките на 26-ия национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев” - Стара Загора 2009 за втори път се проведе и поетически пленер. В него участваха членовете на журито Петър Чухов, Стоил Рошкев, Яница Радева и носителят на първа награда за тази година Иван Ланджев. Те писаха стихове на четири места в града: старозагорската гара, паметника „Бранители на Стара Загора”, Хилендарския метох и античната улица, експонирана в Регионалния исторически музей. Спонтанно беше прибавен и пети обект – новооткритият музей към пивоварна „Загорка”. Стиховете от пленера ще бъдат издадени в сборник, чиято премиера ще бъде на следващото издание на конкурса „Веселин Ханчев” през 2010 г.
Фотогалерия
СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД
Беше тук!
Преди минути го видях –
единственият пасажер
на тази гара.
Мръсно бял безшумен котарак.
Пожела да остане анонимен.
Нашари с лапите си тротоара
във посока запад,
не изчака
близките да го изпратят
и прескочи коловоза ловко.
Шмугна се отвъд дървото
с двете лични имена.
Навярно няма работа за него тук,
а трудно се изкарват девет живота
без работа – той знае.
Решението е на запад.
Хората видяха
и последваха примера му.
Дойдоха всички.
Ето как скоропостижно
гарата им се напълни.
ИВАН ЛАНДЖЕВ
СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД
Нейният шал е от релси,
отгръща ги и ги загръща, топлят я.
Играе си с ресните,
които завършват с гари,
може да слезе на всяка
и да се губи колкото дълго желае,
може и да ги фотографира –
беззъбо усмихнати бабички и
жълти паркове с гинко билоба.
Сега докато слънцето е Вермеер
и извайва обеците на ушите й,
тя уж позира на поетите,
но всъщност цялата е в шала.
ЯНИЦА РАДЕВА
СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД
Слънцето над гарата е ниско
като козирката й.
Като нахлупената бейзболна шапка
на момичето пред първи коловоз.
Момичето е проснало
до себе си черен куфар на колелца.
Заминава на Запад. Към София
или Валенсия.
Наоколо
пътници и посрещачи
пушат. Търкалят чанти,
звънят им джиесемите.
Слънцето
ги кара да се крият
под сянката на гарата.
Но на момичето не й е нужна
козирката й,
не й е нужна сянката.
Събрала я е
в изобилие.
Иска слънце.
Само още слънце.
Но влакът
идва.
СТОИЛ РОШКЕВ
СТАРОЗАГОРСКАТА ЖП ГАРА. ПОГЛЕД НА ЗАПАД
Едно момиче
седи на куфара си.
Нетърпеливо гледа
ту слънцето,
ту семафора.
Влакът, който идва от изток
и отива на запад,
се движи със закъснение.
Така че, не бързай, момиче,
да се сбогуваш
със сянката си.
ПЕТЪР ЧУХОВ
МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС „БРАНИТЕЛИ НА СТАРА ЗАГОРА, 1877 Г.”
Тракийски гроб и
трупове на траки,
върху им – трупове на опълченци
със лица на скулптори.
Всяко историческо натрупване
се прави с трупове,
които имат обща цел –
един ден петдесетина метра по-нагоре
да се вижда знаме.
Вижда се и днес.
Под него стареят
месинговите глави на Стара Загора,
а вечер се трупат младите хора,
сядат до тежките фигури
и вземат леки наркотици.
Поне не идват вече да крадат.
Будни са.
В подножието спи градът.
ИВАН ЛАНДЖЕВ
МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС „БРАНИТЕЛИ НА СТАРА ЗАГОРА, 1877 Г.”
Погледнаха се кратко като при разминаване на непознати:
шестимата каменни опълченци и
шестимата шляещи се младежи.
После шест чифта очи се затвориха:
опълченците, невиждащи на кого да поверят тайната
да бъдеш
по-голям от султана,
младежите – отпиващи един след друг,
плюващи слънчогледовото семе като изчоплен ден,
нямащи смисъл за друго.
Еди закъснял щурец извести края на срещата и
катапултира в тревите да забрави всички.
ЯНИЦА РАДЕВА
МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС „БРАНИТЕЛИ НА СТАРА ЗАГОРА, 1877 Г.”
Тежките месингови великани над града
са лети
през комунизма.
Личи си замахът на замисъла –
лицата
и щиковете им да отлеят
у комуниста, в населението на XX-и век
почитание към загиналите
в XIX-ото столетие, а оттам
и към величието
на изградилия ги комунизъм.
Ала комунизмът 20 години
откак е рухнал под тежестта си.
Населението е стиснато
в останките му,
трудно диша, изнемогва,
няма храна. Повечето
месингови ремъци на пушките
и щиковете неведнъж са рязани,
предавани за скрап.
Паметникът на бранителите
трудно вае
почитание в поколенията.
Тук се качват гимназисти днес
да пафкат цигари, ганджа
и да правят секс
под 50-метровия монумент
на дедите им, побит пък
върху надгробна могила
на тракийските деди от пр.н.е.
Да, заветът е спазен –
важното е
да се раждат
нови поколения.
СТОИЛ РОШКЕВ
МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС „БРАНИТЕЛИ НА СТАРА ЗАГОРА, 1877 Г.”
Знамето им е от камък,
очите им са от месинг,
сигурно имат железни нерви,
затова никога няма да дезертират,
колаборират
или емигрират,
но и никога няма да свалят пушките си
и да ги насочат напред
към града
или обратно
към гърдите си.
ПЕТЪР ЧУХОВ
ХИЛЕНДАРСКИЯТ МЕТОХ. ВЪЗСТАНОВКА НА КЛАСНА СТАЯ
ОТ СВЕТИ НИКОЛСКОТО УЧИЛИЩЕ
Васил Иванов Кунчев
се е учил
по взаимоучителна метода
в стаята, където знанието е
предпазено със обръчи.
Нямал е представа
за взаимобесителната метода.
Ти да искаш да премахнеш
всички обръчи от хората,
а около врата ти хора
да затегнат най-последния.
Не, нямал е представа тогава
в класната стая.
И вие нямате представа
какво сега е извън кадър:
щом свършат всички експозиции
във мое ляво виждам
помощното училище.
Взаимоучителна метода
там надали работи,
екскурзоводите ни нямат отговори.
Остава само най-баналното:
взаимно да се учим и да си помагаме.
ИВАН ЛАНДЖЕВ
ХИЛЕНДАРСКИЯТ МЕТОХ. ВЪЗСТАНОВКА НА КЛАСНА СТАЯ
ОТ СВЕТИ НИКОЛСКОТО УЧИЛИЩЕ
Да го почувствам искам – влизането
на първия ученик бил той Левски или друг,
за когото няма запазени фотографии и свидетелства.
Да ги почувствам също –
скърцането на пода,
вибрациите на дървото,
които се изкачват като змия
на познанието по глезените нагоре.
Да прочета и десетте божи заповеди
от таблица номер три,
написани на старобългарски.
Да го изрека – аз-букито,
което е брошка,
забодена върху черната дъска.
Обаче – дъската е празна,
а музеите – зная – нямат памет,
само спомоществувателстват историята.
ЯНИЦА РАДЕВА
ХИЛЕНДАРСКИЯТ МЕТОХ. ВЪЗСТАНОВКА НА КЛАСНА СТАЯ
ОТ СВЕТИ НИКОЛСКОТО УЧИЛИЩЕ
Щом приседнах в класната стая на Левски,
се стреснах. Честно казано, първата
мисъл, която ми мина,
преди да седна
на дървените чинове и пейките, беше:
„Приличат ми на пейките в пицария”.
И автомобил
мина под прозореца
на класната стая.
Изобщо ми хрумваха все
модерни метафори.
Но, както казах, изведнъж се смразих
като слаб ученик,
изоставащ
във взаимноучителната метода.
Така постепенно наистина изостанах
от времето си. Забравих
за пицариите и автомобилите
и за модерния град.
Пред мен имаше само стара черна дъска,
десетте божи заповеди в рамка
и глинени мастилници.
„Кога ли ще влезе даскалът
да ми издърпа ушите – помислих си, –
затова, че всичко забравих?”
Но изведнъж отново
си припомних всичко.
Получих есемес от теб, мила,
който отекна в метоха
и излязох от класната стая,
за да ти отговоря.
СТОИЛ РОШКЕВ
ХИЛЕНДАРСКИЯТ МЕТОХ. ВЪЗСТАНОВКА НА КЛАСНА СТАЯ
ОТ СВЕТИ НИКОЛСКОТО УЧИЛИЩЕ
Ноемврийският хлад
е изпълнил стаята.
Десетте божи заповеди висят
до фонетичните таблици:
аз съм Господ, Бог твой,
да нямаш друга фонетика, освен мен,
друга морфология и граматика,
друга химия, физика и математика,
друг Джордано Бруно и Галилей,
друг Апостол на свободата,
друга взаимоучителна метода,
защото човек се учи,
докато е жив...
Само не питай докога
се учи Господ.
ПЕТЪР ЧУХОВ
АНТИЧНА УЛИЦА, ЕКСПОНИРАНА
В РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СТАРА ЗАГОРА
По автентични камъни крача,
стъпвам по история,
а когато седна,
сядам върху мъдрост!
Въпреки това съм по-доволен
от модерната цивилизация,
понеже ето за какво се сетих:
древните траянци
са нямали звънци
с видеофони!
А аз си сложих онзи ден
табелка с името под копчето,
изписана със едър шрифт
и здраво залепена.
И всичко го направих само заради това:
да можеш ти,
когато дойдеш,
да намериш м е н,
да не звъниш на други по погрешка
докато аз те наблюдавам.
ИВАН ЛАНДЖЕВ
АНТИЧНА УЛИЦА, ЕКСПОНИРАНА
В РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СТАРА ЗАГОРА
На онези – белите траянки – които
преди шест хилядолетия минаха по каменната улица
гласът изтъня и стана графитен.
И дойде майсторът на стени и майстори стената.
И дойде рисувачът на дворци и рисува стената.
И влязоха любителите на антики и гледаха
антична улица и графитен паваж.
Но само той ги вижда –
двете траянки –
пристъпват от каменното в нарисуваното
и златните им сандали звънят
като орфееви лири
и чувства,
той – камъкът от древната улица –
че оживява.
ЯНИЦА РАДЕВА
АНТИЧНА УЛИЦА, ЕКСПОНИРАНА
В РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СТАРА ЗАГОРА
Представям си, че препускаме с теб
по каменна улица
на Августа Траяна.
Представям си, защото
в действителност съм седнал
върху възстановка на улицата в музея.
Под краката ми са каменните плочи,
а над мен вместо небе
има таван със сто бели лампи.
Но аз си представям, че има небе
и двамата с теб
се возим с четириколка.
Едва ли древните жени
са имали токчета така,
както имаш ти в представите ми –
биха ги счупили
в неравната улица.
Представям си също глъчката,
шумотевицата,
как ни поздравяват хората,
как ние им махаме. В действителност
в музея е притеснително тихо
и шепнем.
СТОИЛ РОШКЕВ
АНТИЧНА УЛИЦА, ЕКСПОНИРАНА
В РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СТАРА ЗАГОРА
Стоим на тази улица
и не хвърляме сенки,
сякаш сме мъртви
души.
Край нас обезглавената
статуя на Орфей
продължава да свири на свойта лира
и да превръща в каменна вечност
хора,
животни
и богове.
ПЕТЪР ЧУХОВ
СВЕТЪТ НА „ЗАГОРКА”. МУЗЕЯТ КЪМ ПИВОВАРНАТА
Жената увери:
има разни начини да се налива бира.
А аз години се наливам само по един
и тази долна ферментация
ме води неведнъж
към много долно поведение.
Също като в бар „Грамадна варка”
малцът лъкатуши
отдолу нагоре,
аз се сгромолясвам
отгоре надолу
и алкохоловата диалектика
е като екскурзионен тур.
Накрая всички се филмираме,
задаваме си наболелия въпрос:
какво по дяволите е
безалкохолна бира?
Ще ми се да ви разкажа още,
обаче пивоварите
не си издават
тайните.
Мълчим.
ИВАН ЛАНДЖЕВ
СВЕТЪТ НА „ЗАГОРКА”. МУЗЕЯТ КЪМ ПИВОВАРНАТА
Светата троица на пивото сяда на масата:
вода, хмел и жито.
А ти си водолаза, който се гмурка
за карамелена глътка следобед.
Онова което остава извън кадъра е
историята на фабрика „Бъдещност”
и ечемичното покълнване,
което си е напън за раждане,
но вместо растение –
като от рекламен клип –
пред теб израства халба.
ЯНИЦА РАДЕВА
СВЕТЪТ НА „ЗАГОРКА”. МУЗЕЯТ КЪМ ПИВОВАРНАТА
Аз бях в родилния дом
на бирата.
Вие били ли сте? Виждали ли сте,
помирисвали ли сте хмела, уханието
на силни взаимоотношения
от бирения промискуитет на дрождите?
Аз видях, видях майшуването,
видях цех Варка №1.
Звучи като цар Варка Първи,
който свещенодействал
преди 7 000 години
върху хмела, пивката,
а не варовиковата вода
и, то се знае, ечемика, за да роди
достатъчно бъчви, че иначе
не се ли свари както трябва
пивната мъст с хмела
цар Варка Първи такава мъст
би възпламенил, че ще взриви
годините досега. Но,
слава богу всичко минало по план.
Иначе щях ли в музея на бирата
да изпия две живи чаши
и щеше ли да се роди
причудливата бутилираща машинария
със зъбчати колела и компютри,
щеше ли ръчният бъчварски труд
да бъде заменен от труда на машините
и аз, капиталистът, да вия погледа си
по поточната линия
в пакетажната така, както
като по змиевидната писта
на Формула 1 виеше
и се виеше степният вълк
на 33-годишния ми живот,
седнал да релаксира накрая
в музея на бирата сред
група благоразположени студенти
от Тракийския университет,
слава богу, голяма част от тях момичета.
И щяха ли да ми подарят за награда чаша
с вид на купата от Шампионската лига
и шампионски надпис: „Загорка”?
СТОИЛ РОШКЕВ
СВЕТЪТ НА „ЗАГОРКА”. МУЗЕЯТ КЪМ ПИВОВАРНАТА
С разрешение
от Министерството на културата
№ 145-00-132/06.03.09
и от Министерството на финансите
№ У-ЦК-41/27.03.09
ние влизаме
в света на „Загорка”.
Това не е „Изгубеният свят”,
не е и „Светът според Гарп”,
а един вечно променлив
и все пак разпознаваем свят,
в който Господ първия ден оставил
малца да покълне,
втория го изсушил,
третия го смесил с вода,
на четвъртия прибавил хмел,
на петия се усмихнал
с дрожди в ръка.
И така –
малц, вода, хмел
и дрожди,
които сместа оплождат.
Алкохолът води до sex,
но и sex-ът –
до алкохол.
Съвкуплението на бактериите
е безспорният хит,
а мъстта
се превръща в мит
и ето, загърбили национализма –
нация до нация
се събират на дегустация.
ПЕТЪР ЧУХОВ
За пленера в интернет
Иван Ланджев, Яница Радева, Стоил Рошкев и Петър Чухов - на пленер в Стара Загора
Писане от натура в Стара Загора
Поетически пленер "Писане от натура" в Стара Загора
Поетически пленер - Стара Загора`2009 г.