Лауреати
октомври, 1990
Жури: Константин Павлов, Георги Борисов, Румен Леонидов
Лауреати
Голямата награда - не се присъжда
Първа награда - не се присъжда
Втора награда - Бойко Пенчев
Трета награда -Севдалина Илевска, Йордан Пеев
Втора награда
Бойко Пенчев
София
ПАМЕТНИКЪТ НА МОЙСЕЙ
Трупа му мажем с гипс, ковем пирони,
за бронза глух оставили сме място.
Пробождаме сърцето с кол оловен -
не бива старецът да вампиряса.
Мълчеше той, а ние го разбрахме.
Вървяхме сити, с вирнати утроби.
Посипахме главите си със захар.
Небето се натегна като скоба.
Върти очи старикът, гипса рони,
но стегна го бетонът най-накрая.
Изтупахме земята от закони -
човекът като агне се търкаля.
Доволно вече гледа ни пророкът,
хвана темел желязната му сянка...
Брадата му е горда и широка,
а слюнката виси като поанта.
Трета награда
* * *
Душата, татуирана със имена и дати,
срамува се от себе си и мрази голотата.
Бои се от очите ти, че там ще се огледа.
Протяга пипалата си, опипва всяка педя.
А хората стърчат като бодли по тротоарите,
изострени от чакане, опърлени от старост,
очите им са блажни, телата им са потни.
Душата ми, душата ми е толкова самотна.
Когато те целуна, от спуканата устна
ще бликне капка кръв и тя ще ме напусне.
Ще пъпли по ръката ти, ще литне най-накрая,
калинката - душата ми - ще ни ожени в рая.
Йордан Пеев
Стара Загора
* * *
Не съм светец, не мога и да бъда.
Човек съм - грешник по рождение!
Не вярвам във Христос или пък в Буда,
по вярвам във светото прегрешение!
Оглеждам се: и тук, и там човек,
премного преживял, премного патил.
И се насели сякаш този век
наместо с хора - с човекоплакати!
Сърцето със ръцете си притискам,
ако започне нервно да вибрира...
Човек се ражда просто без да иска,
но без да иска просто не умира!