• Посещения: 1686

Тридесети конкурс

ноември, 2013

        Жури: Георги Господинов, Силвия Чолева, Яница Радева

Първа награда - Стойчо Младенов
Втора награда - Димитър Ганев, Златина Димитрова
Трета награда - Александър Димитров

Отличени

Дафин Козарев
Мартин Колев – Щуреца
Чая Колева
Богомил Господинов
Надежда Московска
Мартина Вичева
Зара Ранчева
Иван Белитков
Дамяна Димитрова

     

Първа награда
 

Стойчо Младенов, 17 г.
Троян

***

видях как дядото
разхождаше кучето си
а старостта го дръпна –
искаше да го повали

житейският му опит
го задържа
здраво стъпил на земята
но вече не бе същият

прибра се (водейки на каишка
страха от смъртта)

и започна да се моли
Бог да го прибере
по-скоро по-скоро

Втора награда


Димитър Ганев, 21 г.
София

***

Апартаментът ? е четири етажа
над паметника „Левски” и когато заспивам, от
дясната ми страна ляга „Александър Невски”, а
от лявата – тя. Спя между двете най-хубави гледки
в този мъртъв град, а скелетът
на нощта лежи натрошен в краката ми. Преди да
затворя очи, се обръщам към храм-паметника:
„Независимо колко златни зъба имаш
в устата, не си по-вечен от това.”

Втора награда

Златина Димитрова, 24 г.
София

Диалози

Когато насън говори с мъртвите
се чудя какво ли ? казват:
ела при нас, бабо, да ни сготвиш
или пък:
майко, спокоен съм
или пък:
още ли не си измила приборите!
децата с какво ще ядат!
и тя обещава:
идвам, идвам!
а после ще измие всичко за децата
преди да отиде да им бае
против уроки и там
кой знае какви хора се навъртат горе.
сутрин винаги изглежда угрижена.

Трета награда

Александър Димитров, 22 г.
София

Обет към жената, която може да плаче за бели мечки

Обещавам да се оженя за жената
която първа проплаче
за съдбата на белите мечки
с потрошения лед под краката
и топящата се линия на живота
шарена по няколко снежни лапи.
Естествено, това не е само
единствения параметър за обич
обещавам да не бъде скота
ако заедно си поставим задачи:
да имаме стотина пречки
между волите и мислите ни
като две канари сблъскани в едно
или аз да съм съсък, тя пък – бич
или с нокти да си дращим по очите
но идеята е всичко да е за добро.
все пак нещата започват обещаващо
(тук говоря за брака)
когато полюсът ни не е
точно аз срещу теб
ами лежи съвсем спокоен
някъде из северните ледове.

Отличени автори

Дафин Козарев, 17 г.
Русе

***

Само
като си помисли човек –
люспите от слънчогледови семки
под пейката в парка
можеха
да са в картините
на Ван Гог.

Мартин Колев - Щуреца, 24 г.
Бургас

Богове и чудовища

В града на боговете и чудовищата
понякога единственото,
от което се нуждаеш,
е перце.

Чая Колева, 18 г.
София

Марсилия

Марсилия живее на улицата
Като заспал рибар
Като пристигащ моряк
Като търговец
Постлал килимчето си на земята
Като артист
Танцуващ в огъня
Като силует на жена
В тъмното
Като силует на самотник
До нея
Като вкус на море
И миризма
На подправки
Марсилия
Не се побира в себе си
Разлива се като
Пастис
По улиците
Губи се в мръсотията
Ходи боса по плажа
Маха на корабите
Или
Заговаря младите
С африкански акцент
Смее се на туристите
Които я търсят по картата
И не знаят че
Марсилия живее на улицата

Богомил Господинов, 19 г.
София

Цветя от Марта

1.
аз набрах тези небесни цветя
заради себе си
във криворазбрана роля

еди коя си,
не ми се сърди

небето под нас
се завръща
разголено

огненочерно и малко найлоново

а първото цвете се кръсти Балчик

тогава на тебе оставих
тази малка буря на пясъка
този гладък дворец на средата на къщата

2.
купих ти букет красив като цветарката
и нейните близки роднини
и нейните бедни на калций коси
преродени в семейни градини

аз прокарвах тихо пръсти през косите ?
сякаш бърках в портмоне без питане
и за малко щях да те сменя за чуждата
както ненужните пари за нуждата.

3.
Цветя от тебе, Марта така и не получих

но аз мога да бъда щастлив и със отсъствието
на твоите принуди

затова не се ласкай
понякога си
като
цвете което е сънувало.

Надежда Московска, 22 г.
София

Игра с храната


тъпче го с хляб
като парцалена кукла
търкаля между пръстите си
залък по залък
от гърдите до върха на пръстите
докато е топъл хлябът
докато лепне още

Мартина Вичева, 23 г.
Сливен

It’s a long way to the top (if you wanna rock’n’roll)

В задната уличка на крайните квартали.
Зад клуба, където свирят
похабени китари с изтънели от времето струни.
Барабани с пробити дъна,
от които изтичат надеждите ни.
Клавишите на пианото са избити
като зъби в уличен бой.
И няма къде да се дянат мечтите ни.
Няма усилватели, които да изкрещят
желанията ни,
скрити зад усмивки от цигарен дим и алкохол.
И няма кой да изтръгне спринцовките от ръцете ни,
когато няма път напред
и вдъхновението се е разсипало по пода.
Зад сцената – в сумрака,
където изхвърлят празните бутилки
от изпитите животи,
играят сенки дори и през деня –
там винаги е нощ и никой не ни вижда –
момчета, чиито дрехи са просмукани
с фалшиви обещания.
Дънките ни са разпрани от езиците
на евтина утеха
от жени, които не разбират трепета ни
и копнежа.
Очите ни са живи,
когато търсят светлината на прожекторите,
раздираща мрака, в който съществуваме.
В гърлата ни бълбукат писъци,
но е късно вече –
изгубени сме безвъзвратно
в музиката на собствените си души.

Китарите треперят във ръцете ни,
струните тръпнат под пръстите.
Барабаните танцуват в дивия ритъм на палките,
с които разпалваме мислите си.
А пианото е истерично в смеха си.
Песента е в последните акорди…

Зара Ранчева, 18 г.
Карлово

Лаконично

Низ мъниста съм,
а ти – връвта.
Дръж здраво краищата си на възел.
***
Авторът умря.
На гроба му се трупат
колетни пратки със хвалебствия.
***
Войнико, довърши спокойно
четвъртинката цигара.
Годеницата ти чака те оттатък,
зад окопа.

Иван Белитков, 23 г.
София

София в три действия

Fade In.

С. изкашля тютюневия си дим,
докато я чакам на стълбите на университета;
загърва си палтото за последно тази зима
и издиша тежко пиксели цветя.

Втора сцена. Случайна градинка в неголяма европейска столица.

С. препушва и свършва цигарите си -
търси забравени фасове зад ушите си;
убива мислено гайдаря с очи,
разкъсва победоносно неговия мех,
и в яростта си разказва на несъществуващите му деца
подробно за това.

Финал. Поанта. Няма поука в цялата история.
 
Вечер, нашата героиня (С.) продава
жълтеникавото си тяло на непознати,
(масовка - джебчии, хероинови наркомани и травестити)
изпочупва токчетата си по неосветените павета
и нежно прибира всички до себе си,
за да ги пусне утре пак
до работните им задръствания.*

Fade Out.

*Филмът не завършва с хепи енд:
публиката е най-недоволната в цяла Европа.

 

Дамяна Димитрова, 15 г.
с. Леденик, обл. Велико Търново

Що е то любов?

Любов е,
когато се събуждаш с целувка.
Любов е,
когато си загръщан през нощта.
Любов е
дори, когато ухаеш на круши,
само защото така мирише лятото,
ах, лятото.
Любов е,
когато успееш да видиш дъгата,
дори през мъглата в нощта.
Любов е,
когато усетиш
първия юлски слънчев лъч по нослето,
там, до плисъка на вълните,
в прегръдка.
Любов е,
когато си крехък като юнския мак,
само защото обичаш.
Любов е,
когато погледнеш в очите му,
и виждаш само любов.