Жури

Къща музей "Гео Милев"

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2014

Тридесет и първо издание

Жури: Георги Господинов – председател, Силвия Чолева, Иван Ланджев

Георги Господинов (1968) е един от най-четените и успешни млади български автори както у нас, така и в чужбина. Творческата му биография започва с две поетически книги, веднага забелязани и оценени и от критиката, и от читателите: "Лапидариум" (1992, Национална литературна награда за дебют), "Черешата на един народ" (1996, Награда на Сдружение на български писатели за книга на годината). Следват стихосбирките "Писма до Гаустин" (2003) и "Балади и разпади" (2007).

Дебютният му роман "Естествен роман" (1999) получава първа награда от Националния конкурс "Развитие" за съвременен български роман. Критиката го определя като "първият по рождение и по слава роман на поколението на 90-те" (сп. "Егоист"). Претърпява седем издания на български и е публикуван на 21 езика сред които френски, английски, немски, италиански, датски, чешки, руски, испански, турски, албански, румънски, полски... "Естествен роман" има и своята театрална версия, поставена от театър "Сфумато", София.
Сборникът му с разкази "И други истории" (2001) излиза във Франция, САЩ, Чехия, Македония, Австрия. През 2007 английското издание е в номинациите за най-голямата световна награда за книги с разкази "Франк О'Конър". Автор е на пиесата "D.J.", с която печели Годишната награда "Икар" за най-добър български драматургичен текст (2004). Пиесата е преведена на руски, френски, немски и английски и е поставяна в България, Австрия и Франция. Втората му пиеса "Апокалипсисът идва в 6 вечерта" (Аскеер за драматургия, 2010) се играе в МГТ "Зад Канала". През 2011 година пиесата е избрана сред 300 пиеси от цял свят и представена в Манхатън, Ню Йорк, на фестивала hotINK at the LARK.

Георги Господинов е сценарист на игралната новела "Ритуалът", част от европейската копродукция "Lost and found"  – филм , открил програма "Форум" на Берлинале 2005. Автор е на книгата "Поезия и медия. Кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на 20 век" (2005), на романа "Физика на тъгата" (2011), на сборниците с разкази "Невидимите кризи" (2012), "И всичко стана луна" (2013). Съставител е на сборника "Аз живях социализма. 171 лични истории" (2006) и съавтор на "Инвентарна книга на социализма" (2006).

Участвал е в международни литературни четения заедно с американския поет Джон Ашбъри и португалския нобелист Жозе Сарамаго в Коимбра, Португалия, както и с шотландския писател Ървин Уелш в София. През 2008 е гост-писател на Берлин със стипендия към Berliner Kunstlerprogramm (DAAD). Негови стихотворения и разкази са публикувани в литературната периодика във Франция, САЩ, Германия, Дания, Унгария, Финландия, Гърция и в представителни антологии на българската литература издавани във Франция, Австрия, Германия и Македония.

На откриването на Празниците на изкуствата "Аполония 2005" в Созопол Фондация "Аполония" присъжда на Георги Господинов ежегодната награда "Аполон Токсофорос" за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето й зад граница.

През 2012 г. Общинският съвет на Ямбол го удостоява със званието Почетен гражданин на Ямбол заради "значителния му принос в културния и духовен живот на общината, както и в развитието на съвременната българска литература".

Георги Господинов е редактор в "Литературен вестник", доктор по нова българска  литература към Института за литература при БАН, преподавател в Нов български университет, колумнист във вестник "Дневник".

 Силвия Чолева (1959) е  поет и журналист. Завършила е специалност Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Пише поезия, фрагменти, литературна критика. Автор е на 9 книги. За първата – "Детето на глухонемите" (1993), получава наградата „Южна пролет” . Следват "Вход" (1996), "Отиване Връщане" (1997), "Зими и лета" (2001), "Внимателно"(2001) , "Картички" (2007), "Писма" (2007), „Зелено и златно” (роман, 2010), „Гошко” (разкази, 2013). Два пъти печели Националната награда за поезия "Иван Николов"  - през 2002 година като млад автор с книгата си "Внимателно", а през  2007 г. за стихосбирката си „Писма”.

Отделни нейни творби са превеждани на гръцки, сръбски, чешки, словенски, литовски, норвежки езици. Участвала е в поетическа олимпиада в Стокхолм, на фестивали на поезията в Литва и Словения. Редактира и издава заедно с поета Иван Теофилов знаковото списание за съвременна българска литература "Сезон", което спира през 2003 г. поради липса на средства. Работи в програма "Христо Ботев" на БНР, където води предаването за култура „Артефир”. Преподава "Писане на есе" в НБУ. Печата текстове в "Литературен вестник" и "Култура", води колонка във в. "Стършел", рубриката за книги на сп. "Егоист", редактор е в "Алтера" (2005-2009) – списание  за пол, език и култура. На София филм фест (2005) дебютира като сценарист с късометражния филм "Майка ми" на режисьорката Светла Цоцоркова. За представяне на българската книга е носител на националните награди “Хр. Г. Данов” (2007) и “Рицар на книгата” (2008).

През м. май 2014 г. Силвия Чолева получава и Славейковата награда (Национална награда на името на Петко и Пенчо Славейкови) за стихотворението си „Разпети петък”.

Иван Ланджев (1986) е завършил философия и културология. В момента е докторант по руска литература на XIX в. Победител е в националните конкурси за поезия "Веселин Ханчев" (Стара Загора, 2009) и "Южна пролет" (Хасково, 2011). През 2010 дебютната му стихосбирка "По вина на Боби Фишер" е номинирана за Националната награда за поезия "Иван Николов". Текстовете му (поезия, разкази, есета) са излизали в повечето водещи списания и вестници в България. Негови стихотворения са превеждани са на английски, испански, словенски, хърватски, публикувани са в престижни международни издания като "Granta" (Лондон). През 2011 г. участва в международния поетичен фестивал "Days of Poetry and Wine" в Словения. Превежда от и на английски. Работи като телевизионен сценарист (Столичани в повече,Стъклен дом).

Приблизителен сонет

Ще бъде трудно да останеш същият,
докато този град дълбае с пръстите
навътре в оглупялата глава.
Каквото си разбрал дотук, е чернова.

На нощна лампа някой те преправя, пише –
каква естетика в това да си излишен:
сърцето бие в ямб, юмрук целува шепа.
Окото недовижда цялата нелепост.

Нелепа е минутата до оня паметник, където
между игли и песове си ляга кротко битието.
От жълтеникави фасади пак се лющят слогани,
отложена за вдругиден е кражбата на огъня.

Небето все с мансардите флиртува и не го е грижа.
Погрешно е да се нарича път, ако не стига ближен.

...Наистина учудващо за възрастта му е умението да си служи с похватите на дълбинната психология, с извивките на психиката, с психографията на човешкото поведение, което неминуемо кара нещата да изглеждат така релефно и живо. Защото той е поет с обмислен езиков арсенал и оригинално мислене.

Иван Теофилов