Жури 2022

Къща музей "Гео Милев"

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2022

Тридесет и девето издание

Жури: ВБВ, Ина Иванова, Камелия Кондова

ВБВ (Васил Видински; София, 1977). Завършва българска филология и философия, работи в СУ „Св. Климент Охридски“ като преподавател по Философия на Новото време и Съвременна философия към катедра „История на философията“.

В литературата публикува и участва единствено под псевдонима ВБВ. От 1998 г. е главен редактор в редакторската група „Ред.гру“, в чиито манифести ВБВ се обявява против индивидуализма. Съорганизатор е на множество литературни инициативи – „Дыр Ряжущ“, Литурне, литмоб „Градски четения“, Литературен квартет, акорд:еон, Отворена литература, а през 2015 г. заедно с Мария Калинова, Камелия Спасова, Огнян Касабов, Юнуз М. Юнуз и Димитър Божков е автор на „ΧΑΟΣ (редакторски манифест)“.

ВБВ е носител на специалната награда на поетичния конкурс „Безсъници“ (1998), има първа награда на конкурса за криминален разказ „Агата“ (1999), двукратен носител е на наградата „Рашко Сугарев“ за най-добър публикуван разказ на автор до 35 г. Книгата „Typographische Räume – Типографски стаи“, с художник Съдбина Видинска, е носител на бронзова награда за 2003 г. на рекламния фестивал Adebar (Австрия).

ВБВ е автор на „Е:то.“ (2000; Литературен вестник) – дебютна стихосбирка, посветена на настоящето и на „Ще:“ (2011; Жанет-45) – книга за бъдещето. През 2022 г. предстои да излезе „: беше…“ – една книга за миналото.

Ина Иванова (Димитровград, 1975). Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Завършила е българска филология и живее в Пловдив. Автор е на сборниците с разкази “Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009), "Името на неделята” (изд. „Жанет 45”, 2012) и „Летящ акордеон” (изд. „Жанет 45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирките „малки букви” (изд. „Жанет 45”, 2016), "Криле от папиемаше" (изд. "Жанет 45", 2019). Публикува текстове в сп. „Съвременник”, „Литературен вестник”, сп. „Страница”, сп. „Глоси”, сп. „НО поезия”, сп. „DIVA!”, в множество електронни издания, както и в сборниците „Друга вода”, „6+” и „Бащите не си отиват”. Носител на награди от конкурсите „Веселин Ханчев“, „Вестник Пловдивски университет“, „Моите нови пет стихотворения“, „Яворови дни“ – Поморие, „Южна пролет“ - Хасково. Става първия носител на Голямата награда на Националния конкурс за сборник с разкази „Минко Неволин“ (2012 г.). Нейни текстове са превеждани на английски, руски, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.  

Камелия Кондова (поет, журналист, редактор) е родена в Добрич (1969 г.) Завършила е езиковата гимназия в родния си град и българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий". Има над 10 издадени стихосбирки, сред които: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) , "Тепърва ще се уча на живот" (1998), "Небе под ада” (2003), "Малки смърт" (2007), “Колко е живот да му се сърдя” (2010), "Бай Георги има тъжни рамене" (2014), "Неделята, която беше в понеделник" (2018), "Спомням си, че и без тебе съм живяла" (2020). Носител е на Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", на Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), на приза на Националната литературна награда "Дора Габе" (2018) за значителни художествени постижения и за принос в националната литература. Отличавана е с Първа награда на в. "Литературен глас" – Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др. През 2021 г. журито на 22-рото издание на Националната награда “Изворът на Белоногата” – Харманли, присъди на Камелия Кондова престижното отличие за цялостно творчество и принос в българската литература.