Лауреати 2017

Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" -
Стара Загора 2017

Тридесет и четвърто издание

Жури: Марин Бодаков, Мария Донева, Никола Петров

Лауреати:

Първа награда - Надежда Тричкова (отличена и през 2016 година)

Втора награда - Стамена Дацева (отличена и през 2014 година , 2015 година и 2016 година)

Трета награда -  Габриела Манова

Поощрения:

Айлин Топлева, 22 г., Бургас (отличена и през 2016 година)
(***някои дни...)
Александра Устамитева, 18 г., София (отличена и през 2015 година)
(Заключвам вярата си)
Анджела Наку, 16 г., Стражица
(Пролетен дъжд)
Екатерина Калоянова, 15 г., Стара Загора
(Константа, Въпросителни, Невъзможна любов)
Йоана Георгиева, 18 г., Велико Търново
(***723 оризови зрънца...)
Йоанна Нейкова, 22 г., Казанлък
(Из дневника на матроса)
Лилия Трифонова, 22 г., София
(Северна логика)
Мария-Йоана Донкова, 17 г., Долни Дъбник (отличена и през 2015 година)
(Всичко страшно отмина)
Михаела Нанева, 17 г., Бургас
(Старият град с младите хора)
Ради Йовчев, 25 г., Пловдив
(Лятото остава)
Росен Григоров, 25 г., Русе (отличен и през 2016 година)
(***вечността е паркирала...)
Теа Монева, 23 г., Варна (отличена и през 2016 година)
(Засаждането на полярната звезда)
Франческа Земярска, 22 г., Пловдив
(Хоризонт на събитията)

• ПЪРВА НАГРАДА

(статуетка „Златното яйце” и отпечатване на дебютна стихосбирка)

Надежда Тричкова, 24 г., София

Невена от радиото

1. начинът, по който л звучи в устата ти,
ме кара да искам
нещо особено важно да се случи
с люляците
и с лалетата
и с лилиите от Борисовата
знам ли, някакво извънсезонно опрашване,
нещо достойно да бъде прочетено
по новините в шест:
нова екранизация по Набоков,
Лолита стъпва на Марс,
човек обхожда луните на света

лесно е, казваш,
езикът едва допира небцето
“като целувка по рамото е”
като сън, който меко потъва в очите

2. понеже живееш в радиото,
живееш навсякъде

под клепачите на сънен мъж
или в ухото на града например
София или Берлин
е без значение
радиовълните са навсякъде
следобедите винаги са бавни,
създадени да ги разгърнеш в скута си

•  ВТОРА НАГРАДА

Стамена Дацева, 22 г. Разград

Паяк

Домът ми е капан
за всичките ми жертви,
писъкът на всяка муха
е омотан завинаги в леглото ми

а продължавам да строя дом,
в който не мога да заспя.

След смъртта

Баба не се пита
какво ще се случи с нея
след смъртта й,
пита се –
какво ще се случи с нас.

Размяна

Дядо копае в градината
и търси заровената преди три години
бутилка с вино.
Вместо нея намира римска монета
и не може да се начуди:
колко жадни трябва да са били мъртвите,
за да си плащат.

ТРЕТА НАГРАДА

Габриела Манова, 22 г., София

***Зарязах всичките си вредни навици

Зарязах всичките си вредни навици:
спането с обици, цигарите, вървенето отляво.
Оглеждам се критично, забелязвам знаците;
горещниците минаха, усещам, че не е безкрайно лятото.
И правя нови опити да пиша, макар по същия случай.
Не се получава: отглеждам чернови като добре гледано внуче.
Зашивам чувствата все по-нагоре по ръкавите: не ги дописвам.
Пред теб мълча: да не разбираш никога какво си мисля.
Като изключим няколко нови поли, приумиците ми са същите:
за да изчистя спомена, със тях изметох всички улици.
Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням.

ПООЩРЕНИЯ

Айлин Топлева, 22 г., Бургас
*** (някои дни)
някои дни така неприлично ме имат
като успало се съботно утро
в град по риза и вратовръзка
отворен от девет до пет
срещам се по трамвайните спирки
с картонена чашка кафе
и някакъв вятър увесен на шията
толкова минала
като чиста носталгия
сякаш съм изпаднала от джоба
на времето
гледам се отсреща
и се викам по име
(наум
за да не чуя)
на този град не му отивам изобщо
а толкова се е влюбил във мен

Александра Устамитева, 18 г., София
Заключвам вярата си

 между гръдния кош и света,
а как – издълбах яма в сърцето си.
Но туй начинание струва време,
а то се окачествява в сълзи
и многомилионни секунди на размисъл.
Там ще остане,
заедно с няколко дребни тайни
и ще гори в тези мигове,
когато ме обръщаш на изток –
на няколко крачки от рая.
Залезът на кумирите отбеляза
раждането на трагедията.
Човекът е само човек,
когато е с Бог.
А Бог е спомагателна единица на онова,
в което човек трябва да се превърне.

Анджела Наку, 16 г., Стражица
Пролетен дъжд

 Чувам шумоленето на пролетния дъжд,
капчици се стичат леко по листата,
нежно се поклащат люляците бели
в ритъм със дъждовната мелодия позната.

Бавно се превиват гъвкавите клони,
стига до земята натежалия им цвят.
Ухае на зелено, на чиста, бяла пролет,
ухае на живот, на прероден, събуден свят.

И слънцето сияйно на небето се показа,
измитите прозорци щастливо се усмихват,
а птиците във хор възторжено запяха.
Дъждът дъха си затаи и в миг притихна.

Екатерина Калоянова, 15 г., Стара Загора
Константа, Въпросителни, Невъзможна любов

Константа

Решавам уравнеие,
в което аз съм константа,
а ти си променлива.
Както и да сменям знаците,сметките не са в моя полза.
Решавам уравнение,
но както и да го решавам
все няма да си ти решението.

Въпросителни
Какво е смелост?
Да си татуираш нещо на много видимо място.
Какво е страх?
Един ден нещото, да не помни любимия ти цвят.

Невъзможна любов
Два пуловери се влюбили.
Замечтали да се съблекат и да се насладят на слънцето през юли.

Йоана Георгиева, 18 г., Велико Търново
***723 оризови зрънца...

 падащи на пода в ритъм
ми стигат
да те позная
от края
на едно оризово поле
----------------------------------------------------------
питаш какъв е светът
хората които обичаш
хората които те обичат
хората които са тук
и тези които ги няма
ще бъдат
вятър
ще очисти
презрелите круши
падат на земята
…
питаш какъв е светът
круша която
няма
да изгние

----------------------------------------------------------
една голяма къща голяма
бяла отвън да е бяла
вратата да е цялата зелена
и дръжката зелена да бъде
да има градина

светли цветове направени от камъчета

и масичка със завити крака
като стъбло на роза
тази маса също да е бяла
да има и два бели стола
(2004)
…
и там съм била
(2016)

----------------------------------------------------------
към облак със син цвят
вървя
по чужди камъни
стъпвам
със спомен за малка земя
летя

и отнякъде
нова

с отприщен от облака вятър
не спя
по капки от морска вълна времето
меря
към стъпки от друга страна
на ума
вече
се
рея

----------------------------------------------------------

май

най-малката
прашинка
миг
е
най-малката
пчела
ми го носи

от градините
с цвят
на изгревите
ти

----------------------------------------------------------

да те гледам

отдалече
невъзможно е
да има място

далечно
където не сме
не знаем че

далече е
зимата още
по навик

те сънувам
отблизо

Йоанна Нейкова, 22 г., Казанлък
Из дневника на матроса

паметта е гнил кораб

хвърляй котва по-често

в морето на чуждия ден

Лилия Трифонова, 22 г., София
Северна логика

Снегът вали напречно на лицата.
Любовниците разминават погледите си.

Тя ходи често при него със синьото си яке
и качулка от сталактит, трябва да си купи нов кош за колелото
и да престане да отлага всичко за другата седмица.

Той я посреща, както се посрещат гости -
с бавно приготвени ястия, първокласно вино
и шоколадови бонбони.

Смяната на маската е лесна,
стига да не се хлъзнеш
по леда, стига да не те е страх от повторения
и никога да не тръгваш към очакваното.

Северната жена е абсолютно измислена.
Мисля за нея в студения въздух, през който
не мога да виждам, тя не е част от мен
и аз не я прикривам.

Мария-Йоана Донкова, 17 г., Долни Дъбник
Всичко страшно отмина

Топлата вечер е къща
с голяма приспана камина.
Примижавай и стига се мръщи,
всичко трептящо застива.

Топлата вечер е къща
и си има шептяща градина
там живеят щурци и светулки,
незабравки на цели килими.

Топлата вечер си има
неколцина домашни любимци -
бухли, сови и невестулки
и семейство смълчани лисици.

Топлата вечер си има
пълен куфар с настръхнали кучета
след 12 започват да вият,
сетне затръшват прозорците.

Топлата вечер си носи
стъкленица със прах и звездици,
купа облаци,
шепа с тъмница
и цели рояци от сънища.
Спи сега.
Всичко страшно и тъжно ще мине.

Михаела Нанева, 17 г., Бургас
Старият град с младите хора

Някъде, съвсем далече,
за конкретно място няма да споря,
имаше, казвам, човече
стар град, пълен с млади хора.
Те все някак недоволни,
сърдити и ядосани изглеждаха
и не чак толкова неволно
един след друг да се оплакват се изреждаха:
„Какво изобщо тука правим?
Някой трябва да открие
със страшната ситуация как да се справим –
стар е градът, пък млади сме ние!”
И не след дълго един ден
събраха се всичките граждани
да обсъдят този тъй важен проблем –
разбира се, нали затуй са раждани.
След умуването, продължило девет часа,
от идеи нямаше следи,
докато един човек с особена гримаса
своята не реши да сподели:
„От града не можем да се отървем,
колкото и да не го търпим,
но идея ми дойде на мен –
нека да го подмладим!”
И от изричането на тези слова
започнаха експерименти сложни.

Но как ще подмладят града?
Това бе повече от невъзможно…
Разбира се, остана стар градът.
Осъзнаха се един ден през февруари,
че докато опитваха се да го подмладят,
колкото него станаха стари.

Ради Йовчев, 25 г., Пловдив
Лятото остава

 ти ме попита защо
не пиша нови стихове
и дори се притесни дали не съм
пропаднал в сатурнова дупка
а причината е съвсем друга
и тя е че когато заравям глава
в твоите коси аз скачам с бънджи
и крещя от удоволствие
и никак не се плаша
защото твоите плитки
са моето спасително въже
и се катеря обратно по него
и прониквам в теб отново
и в леглото избухва пожар
в който чаршафите безпомощно
съзерцават нашия игрален филм
и всичко минава като на кинолента
прегръдките по коловозите
разходките в морската градина
луната която ярко се усмихваше
безкрайния залез на тепето
моста на гребната база
и този край морето
а то не е измислица
и щастието наистина
съществува и се отразява
в една огледална реалност
в която вечно вплетени
са моите и твоите
кафяви
очи

Росен Григоров, 25 г., Русе
***вечността е паркирала...

вечността е паркирала отвън в студа
затова стоя си вкъщи
на кратко

Теа Монева, 23 г., Варна
Засаждането на полярната звезда

Ти ли си човекът,
който ще донесе новия сезон
в сърцевината на този изоставен град.
Ще запали свещ някъде в краката
на отдавна липсващите цървки.
Ще събере вестниците с предходна дата
от забравените пощенски кутии.
Прашасалите стайни слънчогледи
отвориха очи,
приветстваха новините за изгрева.
Промяната в дъжда
им напомни за слънцето на двете думи.
Ще засадиш ли, моля те,
и една полярна звезда в празната саксия,
не за друго,
а за да намеря и аз правилния път към теб.

Франческа Земярска, 22 г., Пловдив
Хоризонт на събитията

къде им е дирята на съчинените хора
няма ги
нито по рафтове, нито в мазета,
в други кашони
скрити дълбоко или ръчносъздадени
по свой образ-подобие
къде се потулиха съчинените хора
в черните дупки на сенки играят

 Конкурсът се организира от Община Стара Загора, Библиотека „Родина” и къща музей „Гео Милев”.
Наградите бяха връчени на 3 ноември 2017 г. в старозагорския Регионален исторически музей.